10-те основни принципа на Тай Дзи


ТЕОРИЯ

1. Енергията на върха на главата трябва да бъде лека и чувствителна

Енергията на върха на главата означава, че главата трябва да се държи изправена, така, че Духът (Шън) да може да достига върха на главата. Не трябва да се прилага сила. Ако се използва сила, задната част на шията ще бъде напрегната, така че кръвта и Ци не могат да циркулират. Трябва да има усещането за лека чувствителност и естественост. Без тази лека и чувствителна енергия на върха на главата, Духът няма да може да се издигне.

2. Отпуснете гърдите и повдигнете гърба

Да отпуснете гърдите означава, че гръдната клетка трябва да бъде малко изтеглена напред, за да може Ци свободно да се спусне в Дан-тиен. Трябва де се избягва разширяването на гърдите, тъй като при него Ци се спира в гърдите, което от своя страна води до тежест в горната част, и тогава долната част на тялото плува, а в краката го няма коренът. Да се повдигне гърба означава, че Ци прилепва към гърба. Ако можете да отпуснете гърдите, то гърбът се повдига естесвено. Ако можете да повдигнете гърба, силата излиза от гърба естесвено и можете лесно да победите противника.

3. Отпуснете кръста

Кръстът управлява тялото. Ако кръстът е отпуснат, краката имат мощ и нашата основа е устойчива. Всички изменения между пустотата и пълнотата са резултат от извъртането на кръста. Затова и казват, че кръстът е най- жизнената часта от тялото. Ако има недостиг на сила, то причината за това е в кръста.

4. Разделяйте пълното и празното

Разделението на пълното и празното е основен принцип на Тайдзицюан. Ако теглото на цялото тяло е върху десния крак, десния крак е пълен, а левият празен. Ако теглото е върху левия крак, тогава левият е пълен, а десният празен. Само след като се раздели пълното от празното, нашите кръгови движения ще бъдат леки и бързи. Ако не сме в състояние да изпълним разделянето, тогава нашите крачки ще са тежки и твърди: противникът лесно ще ни повали.

5. Отпуснете раменете и лактите

Отпускането на раменете означава, че те се разхлабват и отпускат надолу. Ако раменете не са отпуснати, а повдигнати нагоре, тогава и Ци се повдига заедно с тях, а цялото тяло е без сила. Отпускането на лактите означава, че лактите се разхлабват и отпускат надолу. Ако се повдигнат лактите, то и раменете също се повдигат след тях. Тогава не можем да отблъснем съперника надалече и ще допускаме грешка, пречупвайки енергията, подобно на това, което правят във външните школи по бойни изкуства.

6. Използвайте мисълта, а не силата

Това е написано в Трактата за Тайдзицюан и означава, че трябва да разчитаме изключително на мисълта, а не на силата. При практикуването на Тайдзицюан цялото тяло е отпуснато. Ако успеем да отстраним и най- малката непохватност, която създава препятствия в сухожилията, костите, кръвоносните съдове и ограничава свободата ни, тогава движенията ни ще бъдат леки, кръгови и спонтанни. Някои се учудват – как може да станат силни без да използват физическа сила? Меридианите на тялото приличат на руслото на реките, течащи по земята. Когато руслата са чисти, водата тече свободно, когато са отворени меридианите, Ци тече свободно по тях. Когато твърдостта затваря меридианите , Ци и кръвта не могат свободно да текат, пътят им е възпрепятстван и нашите движения не могат да бъдат бързи. Ако от друга страна, ние не използваме сила, а използваме мисъл, тогава Ци ще следва мисълта навсякъде, на където я насочим. По този начин, ако Ци тече безпрепятствено, ежедневно прониквайки във всички проходи на тялото без да се прекъсва, тогава, след продължителна практика ще постигнем Вътрешната Сила. Това ще е именно, което в Трактатите за Тайдзицюан се подразбира от думите: „Най-голямата твърдост произлиза от най-голямата мекота“…Ръцете на този, който достигне до майсторството в Тайдзицюан са като от желязо, скрито в памук и са изключително тежки. Когато практикуващите външни системи използват сила, това е очевидно, но когато те имат сила, която не използват, те са леки и плаващи. Очевидно силата им е твърде повърхностна, лесно се манипулира и не е достойна за похвала.

7. Единство на горната и долната част на тялото

Единството на горната и долната част на тялото е това, което в Трактата за Тадзицюан е изразено с думите: Коренът на движението се намира в стъпалата, изпуска се през краката, управлява се от кръста и се проявява в пръстите. От петите към краката и по-нататък към кръста трябва да има непрекъснато циркулиране на Ци. Когато пръстите, кръстът и краката се движат, Духът (Шън) на очите се движи заедно с тях. Само тогава това състояние може да се нарече единство на горната и долната част на тялото. Ако дори една от частите не е синхронизирана, ще има хаос.

8. Единство на вътрешното и външното

Тайдзицюан тренира духа, затова казват, че Духът е господар и тялото е под негово ръководство. Ако повдигаме духа, нашите движения действително ще са леки и бързи. Движенията това не са нищо друго освен пълно и празно, отворено и затворено.Онова, което разбираме под отваряне не е ограничено само от ръцете и краката, но трябва да има също така и идеята за отвореност в мислите. Онова, което разбираме под затваряне също не е ограничено само от ръцете и краката, също така трябва да има идея за затваряне в мислите. Тогава вътрешно и външно се съединяват като единна Ци, и никъде няма да има ущърб.

9. Непрекъснатост без превиване

Силата на занимаващия се с външен стил е груба и неловка, затова виждаме как започва и свършва тя, продължава и се прекъсва. Старата сила е изчерпана до появата на новата. А този стадий е много уязвим. В Тайдзицюан използваме мисъл, а не сила. От началото до края няма разкъсване. Всичко е цялостно и непрекъснато, движенията са кръгови и безкрайни. Това е, което класиците наричат голяма река, безкрайно движеща своите вълни или движението на енергията е подобно на източването на нишка от копринения пашкул. Всичко това изразява идеята за единството на Ци.

10. Търсете покой в движението

Майсторите от външните системи смятат, че скоковете и извиването са майсторство. Те бързо изчерпват своята Ци и след тренировките са уморени. Тайдзицюан използва неподвижност срещу движението. Даже когат се движим оставаме неподвижни. Затова при практикуването, колкото по-бавно се движим, толкова по-добре. Когато движението се забавя, дишането става също забавено, следователно и дълбоко, Ци безпрепятствено се спуска в Дан тиен, пулсът става равен и спокоен. Практикуващите, които вникват внимателно в казаното, могат да уловят смисъла!

  Свързани статии