Основни умения в Тай Дзи (I част) - Пън Дзин


Първото от най-важните умения, което всеки, поел по пътя на Тай Дзи Цюан е нужно да притежава, се нарича Фан Сун. Заемащите втора и трета позиция, но криещи в себе си не по-малка значимимост за избралите да изучават Тай Дзи, са именно Пън Дзин и Дин Дзин. Поради сложността на идеите, вкоренени в тези умения, е трудно да бъдат обяснени с думи, те трябва да бъдат показани, а учениците – да извървят дългия и нелек път до него. Дори висококвалифицирани учители, посветили повече от 20 години от живота си в преоткриване на света на Тай Дзи, често срещат трудности в усвояването тези фини тънкости, както и в полагането на основата от знания на учениците, избрали ги за свои ментори.

Външната стимулираща сила – основното умение в Пън Дзин

Пън Дзин (или за по-кратко Пън) поставя основата на всички останали умения в Тай Дзи Цюан. То се характеризира с разтягане и отпускане на тялото, което по-рано в статията отбелязахме по наименованието Фан Сун. На пръв поглед този процес звучи лесен за изпълнение, но Пън не е естествено или инстинктивно умение – то идва като следствие от дълъг период на правилна практика. Няма как единствено чрез заучаване на теория, тя да се трансформира в качествено усвояване – това умение попива в тялото с течение на времето.

Пън Дзин не е умение тип „включвам/изключвам“. Когато това умение бъде истински разбрано, качеството на негото изпълнение от практикуващите е възможно да бъде подобрено. Както всяка нова форма на разбиране като например ученето на нов език, е напълно възможно в началото да се появят доста неизвестни. Когато обаче успехът е търсен, резултатите намират своя път и идеята за истинското значение на думата свобода (Фан Сун) става логична неразделна съставка от Тай Дзи Цюан.

Идеята за Пън Дзин не се разкрива и следвайки „Стъпка 1, водеща до стъпка 2“. По скоро това е процес на потапяне, който прояснява дълбочината на умението. Това, че теорията бива безпроблемно разчетена, благодарение на работата на ума, не означава, че тялото ще следва тези „указания“. Това е постепенен процес и отклоняването може и често се случва. Както гласи една мъдрост от старото село Чен, това, което се изисква е добър учител, добро разбиране и добра практика. Добрият учител е в основата на целия процес, защото той може да види приоритета на обучението, да подскаже на ученика как да усети Пън в тялото си, без да се разсейва и обърква в процеса на учене.

От горенаписаното естествено следва да заключим че Пън Дзин на практика е най-важното, основополагащо умение, което е нужно да притежаваш в Тай Дзи. На практика без Пън няма Тай Дзи Цюан. Пън зависи от отпускането на тялото (Фан Сун) и се използва във всички ситуации за неутрализиране и нападение.

Изначално името Пън Дзин провокира известно объркване, тъй като двата знака (Пън и Дзин) имат няколко начина за разчитане на китайски език и специфично значение в контекста на Тай Дзи Цюан.

„Дзин“ сам по себе си трудно намира логичен превод на английски и се разчита като умение, сила и енергия. „Пън“ от своя страна се характеризира с още по-труден за разгадаване превод. Най-често това умение се превежда като „отделяне на енергия“.

Чен Факъ учи, че има два вида Пън Дзин. Първият е силата на Тай Дзи, а вторият – един от 8-те най-често разпознаваеми тайджакуански имена – Пън, Лю, Дзи, Ан, Цай, Лие, Джоу и Као. Всички осем имат основата си в Пън, а отвъд нея притежава и други интерпретации като например осемте порти (или след осемте посоки), но в сърцето им отново винаги стои основата на Пън.

Както по-горе споменахме, Пън се характеризира със свободно движение на крайниците. Без това отпускане (Фан Сун) тялото стои вдървено и Пън е изгубено. В другата крайност обаче Пън също се губи– ако тялото, особено в частта на бедрата и раменете, се движи прекалено хлабаво и немощно. Без разтягане на тялото, без поддържане на баланс загубата на Пън е отново сигурна.

Ако някоя част на тялото е изгубила Пън, то тази грешка е нужно да бъде отстранена. За тези, които не разбират Пън, то едва ли ще могат да разберат и Тай Дзи. За онези обаче, които са усетили неговата тънкост, отсъствието на Пън става лесно забележимо.

В дълбочината на тялото, където се намира Пън, се подава вкоренено привличане към земята, а процесът на разтягане свързва тялото по такъв начин, че това се случва без допълнителни усилия. Така Пън преобразява тялото в каучук – то не е твърдо, то е свободно и гъвкаво, а натискът към земята се прехвърля по цялото му протежение.

Пън може да бъде описано и като звуково умение, тъй като докосвайки се до опонента си, то долавя фините му движения сякаш чрез слуха. По този начин става възможно опознаването на най-добрата посока за атака и улавянето на слабостите у противника.

В Тай Дзи Цюан акцентът на Пън пада върху воденето и неутрализирането на входящата сила. Когато Пън е налице, има възможност за маневриране, за ловко движене и плавно усукване чрез разтягане. Това е и умението, което позволява и поддържа атака. То позволява бърза реакция за мигновена атака и премислен отговор при очаквано нападение.

Когато се полагат длани, ръце или която и да е част от тялото при контакт с опонента, Тай Дзи практикуващият е нужно да се възползва от тази външна подкрепяща или предпазваща сила.

Така че, използвайки Пън, квалифицираният практикуващ не само може да разбере какво прави опонента му, а може и да го неутрализира, да открие посоката на уязвимост и да атакува чрез него. Когато се постигне това разбиране, лесно е да се разбере защо се смята за основното умение на Тай Дзи Цюан.

В тренировъчните практики се приема, че ученикът е преминал прага, само когато е усвоил значението и уменията на Пън Дзин. На начинаещите често им отнема години, за да покорят този връх.


• Основни умения в Тай Дзи - Дин Дзин ТУК
• 10-те основни принципа на Тай Дзи разбери ТУК
• Историята на Тай Дзи прочети ТУК

  Свързани статии